Демоните и обещанието
Това е от тези моменти, които са дошли буквално от нищото, от небитието, сякаш са били създадени във вакум. Днес бе един слънчев ден, прекрасна разходка в планината и нищо различно от повечето активни уикенди . Час след като си останал сам със себе си е започнала да те изяжда една мисъл, която и друг път те е спохождала – защо не обещаеш с цялото си съзнание, воля, сила и характер да се бориш с тези демони, които унищожават живота ти. Те са тези все-човешки, разяждащи живота ти пороци на духа. Тези нисши чувства, които те спират, оковават, притискат гърдите ти и те задушават. Те поглъщат енергията и изсмукват времето, което ти остава. Ако от две хиляди години насам говорят за Четирите конника на Апокалипсиса, може би това е тяхната форма в съзнанието и душата на всеки човек. Те са Злобата и Яростта, Завистта, Суетата и Алчността, Самотата и Страха. Всеки един от нас ги изпитва в живота си. Те са причината цели нации да бъдат нещастни, негативни и обезверени. Всеки един от нас е острието на копието на тези демони в моментите, в които им се поддава. Полагал съм усиля да ги преборя и ще ви кажа какви в няколко реда. Истината е, че сякаш никога до този момент не си бях обещавал, че ще дам всичко от себе си да ги унищожа, да се променя и да бъда най-силната и осъзната личност, която мога да бъда. Дължа го на себе си, на родителите си, на приятелите си и надявам се някой ден на децата си.
Колко често съм попадал в спиралата на Яростта и Злобата ? Много, много повече от колкото ми се иска. Днес ми се случи, факт. Дори да бъде в минимална степен усещането на омраза, ярост и гняв е смазващо. Избухване на адреналин, мощно количество „хейт“ и крясък на Егото – АЗ СЪМ ПРАВ И БЕЗГРЕШЕН ! Уау, какво ли не ми допада ? Тези чувства ми напомнят на това да се тъпча с джънк – пристрастяващо, ненаситно, лакомо, а усещането след това е все едно си лабораторно създаден хибрид между плужек, търтей и торен бръмбар. Най-смразяващото на тези усещания е, че зарязаваш всички останали с тях сякаш са супервирус разпространяващ се мигновено. Колко ли пъти ми се е искало да обърна нечий нос и да заявя – аз бях прав и моето мнение е изразено очевидно чрез действия. Преди години това усещане преобладаваше в дните ми. С времето достигнах до себе-осъзнаване и силно спокойствие, но има още много, много, много какво да се желае. Истинското лице на тези демони е липсата на характер, слабостта да контролираш емоциите си и нищетата на духа. Никога не се оставяй да бъдеш взиман на подбив или да не говорим за това някой да се осмели да ти посегне. Защитавай се до край, но във всички други ситуации приемай случващото се хладнокръвно и философски. Изчисти багажа си, прости на себе си и на другите, постави се в техните обувки и преглътни егото си. До този момент влагах 40 % от възможностите си да се боря с тази болест на съзнанието и поведението. Имам да изкача сериозен склон и ще направя всичко възможно да го направя. Има няколко трика, които свалят цялата емоция от плещите ти и това са – тежките тренировки и студените душове. Няма нужда от коментар.
Завистта, Суетата и Алчността са може би в своя апогей за времето, в което живеем. Социалните мрежи дават много, но сякаш взимат повече. Използвани разумно са оръжие в нашите ръце, използвани непредпазливо водят до дупка в главата – буквално и преносно. По дяволите колко силно съм завиждал на мъже, които ме превъзхождат физически, имат по-силен чар или разполагат с време и финанси недостижими за мен. И отново Уау, що за затъпено усещане за щастие има в главата ти ако във всеки един момент слагаш себе си на теглилката с някой друг. ТИ имаш свой път и своя книга, която пишеш. Ще перифразирам една реплика и ще кажа, че да се сравняваш с някой друг е все едно да ближеш сладолед през стъкло. Ти никога няма да бъдеш този човек, да имаш това, което той има и да виждаш и усещаш света по начина, по който той го прави. Отдай се на собственото си развитие, дисциплина и последователност. Може би това е аспекта, който в огромна степен съм успял да преборя, но както казах има още доста да се работи по темата. За Алчността – притежавай достатъчно, за да имаш елементарни удобства ( за какво ти е последния модел IPhone ако не можеш да си го позволиш .... ). За Суетата – не бъди тюфлек, но и никога не си прави маникюр – WTF ?!?
За Самотата, Страха и Страха от Самотата (направо Стайнбек стил - „За мишките и хората“). Самотата за мен е най-висшата форма на нещастие. Човек може да бъде самотен, когато е във връзка, когато излиза с различни жени всяка вечер, когато е в голяма и шумна компания или когато е сред тълпата. За мен самотата е да се чувстваш нещастен със собственото си същество, с човека в огледалото, с тишината. Когато си в мир със себе си, но тук говоря за истински мир - за това да знаеш, че щастието зависи единствено и само от теб, свободата на мисълта е нещо, което никой не може да ти отнеме и че въображението е неподвластно на окови, да чуваш, приемаш и разбираш съвета на другите, но не и да бъде твое верую, да бъдеш над-над нещата, ето това е да си в мир със себе си. Тогава страха като такъв, самотата и страха от самотата са просто илюзия. Работи над този мир – чети, слушай интересни материали и общувай с истински и неподправени хора, твори и се смей. Никога няма да срещнеш тези демони, а дори и да се появят някак лесно ще се справиш с тях.
Това бе моето обещание. Ще се опитам да го изпълнявам всеки ден, защото разочарованието е недопустимо.
Дерзай и бъди над-над нещата,
Слави
Колко често съм попадал в спиралата на Яростта и Злобата ? Много, много повече от колкото ми се иска. Днес ми се случи, факт. Дори да бъде в минимална степен усещането на омраза, ярост и гняв е смазващо. Избухване на адреналин, мощно количество „хейт“ и крясък на Егото – АЗ СЪМ ПРАВ И БЕЗГРЕШЕН ! Уау, какво ли не ми допада ? Тези чувства ми напомнят на това да се тъпча с джънк – пристрастяващо, ненаситно, лакомо, а усещането след това е все едно си лабораторно създаден хибрид между плужек, търтей и торен бръмбар. Най-смразяващото на тези усещания е, че зарязаваш всички останали с тях сякаш са супервирус разпространяващ се мигновено. Колко ли пъти ми се е искало да обърна нечий нос и да заявя – аз бях прав и моето мнение е изразено очевидно чрез действия. Преди години това усещане преобладаваше в дните ми. С времето достигнах до себе-осъзнаване и силно спокойствие, но има още много, много, много какво да се желае. Истинското лице на тези демони е липсата на характер, слабостта да контролираш емоциите си и нищетата на духа. Никога не се оставяй да бъдеш взиман на подбив или да не говорим за това някой да се осмели да ти посегне. Защитавай се до край, но във всички други ситуации приемай случващото се хладнокръвно и философски. Изчисти багажа си, прости на себе си и на другите, постави се в техните обувки и преглътни егото си. До този момент влагах 40 % от възможностите си да се боря с тази болест на съзнанието и поведението. Имам да изкача сериозен склон и ще направя всичко възможно да го направя. Има няколко трика, които свалят цялата емоция от плещите ти и това са – тежките тренировки и студените душове. Няма нужда от коментар.
Завистта, Суетата и Алчността са може би в своя апогей за времето, в което живеем. Социалните мрежи дават много, но сякаш взимат повече. Използвани разумно са оръжие в нашите ръце, използвани непредпазливо водят до дупка в главата – буквално и преносно. По дяволите колко силно съм завиждал на мъже, които ме превъзхождат физически, имат по-силен чар или разполагат с време и финанси недостижими за мен. И отново Уау, що за затъпено усещане за щастие има в главата ти ако във всеки един момент слагаш себе си на теглилката с някой друг. ТИ имаш свой път и своя книга, която пишеш. Ще перифразирам една реплика и ще кажа, че да се сравняваш с някой друг е все едно да ближеш сладолед през стъкло. Ти никога няма да бъдеш този човек, да имаш това, което той има и да виждаш и усещаш света по начина, по който той го прави. Отдай се на собственото си развитие, дисциплина и последователност. Може би това е аспекта, който в огромна степен съм успял да преборя, но както казах има още доста да се работи по темата. За Алчността – притежавай достатъчно, за да имаш елементарни удобства ( за какво ти е последния модел IPhone ако не можеш да си го позволиш .... ). За Суетата – не бъди тюфлек, но и никога не си прави маникюр – WTF ?!?
За Самотата, Страха и Страха от Самотата (направо Стайнбек стил - „За мишките и хората“). Самотата за мен е най-висшата форма на нещастие. Човек може да бъде самотен, когато е във връзка, когато излиза с различни жени всяка вечер, когато е в голяма и шумна компания или когато е сред тълпата. За мен самотата е да се чувстваш нещастен със собственото си същество, с човека в огледалото, с тишината. Когато си в мир със себе си, но тук говоря за истински мир - за това да знаеш, че щастието зависи единствено и само от теб, свободата на мисълта е нещо, което никой не може да ти отнеме и че въображението е неподвластно на окови, да чуваш, приемаш и разбираш съвета на другите, но не и да бъде твое верую, да бъдеш над-над нещата, ето това е да си в мир със себе си. Тогава страха като такъв, самотата и страха от самотата са просто илюзия. Работи над този мир – чети, слушай интересни материали и общувай с истински и неподправени хора, твори и се смей. Никога няма да срещнеш тези демони, а дори и да се появят някак лесно ще се справиш с тях.
Това бе моето обещание. Ще се опитам да го изпълнявам всеки ден, защото разочарованието е недопустимо.
Дерзай и бъди над-над нещата,
Слави
