АКО ТЕЗИ ДВАМА МЪЖЕ СА УСПЕЛИ,
ТО КАКВО Е ТВОЕТО ОПРАВДАНЕ ?
В този материал ще говоря за двама мъже, които с постиженията си доказват, че ако желаеш нещо достатъчно силно няма сила позната на човеството, която може да те спре. След като прочетете текста си задайте въпроса - Какво е моето оправдание да не преследвам целите си до край ?
БОЕЦЪТ
Всички сме чували за Тайсън, Конър Макгрегър, Кличко, Джошуа and my all time favorite Али. Ако не си вманиечен фен на бойните спортове едва ли познаваш кариерата на Доминик Круз. Роден през 1985 Круз се състезава в категория петел на смесените бойни изкуства и държи титлата два пъти. Характерно за него е нестандартния бой в стойка, бързината на движение и церебралния подход към мачовете. Забележителното при Круз е, че претърпява толкова контузии колкото нито един друг боец в към настоящия момент. През 2012 къса предни коленни връзки на левия крак при тренировка, а през 2014 подбедрен мускул и предни коленни връски на другия крак. За сравнение след такива инциденти повечето хора никога не успяват да се движат по начина, по който са го правили преди травмата. През 2016 Круз се връща в клетката и печели титлата срещу един от най-добрите бойци в историята на категория петел. Ще кажете какво толкова, имал е няколко контузии, възстановил се е и се е завърнал. И други са го правили. Това, че други са го правили не омаловажава факта, че този млад човек се е будил всеки ден, правил е необходимите възстановителни процедури, следвал е определен режим на хранене и в даден момент от време е започнал е подготовка за предстоящия му мач. Подготовката се изразява в дълги, ежедневни тренировки, в които те удрят, ритат, мятат на тепиха, задушават, при които поддържаш определено кардио ниво с тичане, каране на колело, вдигаш тежести и като цяло подлагаш тялото си на мъчение. Този човек е имал досаттъчно причини да се откаже от мечтите и целите си, които отново се изразяват в това да влезеш в клетка, в която се изправяш срещу равностоен на теб противник, който е готов да разглоби главата и всяка друга част от тялото ти, пред милиони хора, които критикуват всяко твое движение. Освен всичко това Круз работи като спортен коментатор, което отнема значителна част от времето му. Този човек е станал шампион в категорията си за втори път на 31 години след нечовешки контузии в спорт, който изисква огромна физическа подготвка, сила на психиката и духа, гъвкавост и издръжливост. Какво е твоето оправдание ?
МАРАТОНЕЦЪТ
Може да се каже, че през последената година огромна част от промяната в мисленето ми и прекратяването на какъвто и да е вид мрънкане, оплакване и хленчене се дължи на един забележителен човек на име Дейвид Гогинс. Гогинс е роден през 1975 и е израстнал с баща алкохолик и сутеньор, който го малтретира. През тинейджърските си години е единственият чернокож младеж в училището си в щата Индиана. Подложен е на брутален расизъм и сегргация в следствие, на което се сформира като човек с ниско самочувствие и подтисната психика. След завършване на гимназия развива "кариера" на унищожител на хлебарки и плъхове, поддържа тегло от 140 килограма и смята, че е пълен провал оправдал очакванията на всички. Наред с това страда от астма и сърдечно заболяване, при което има дупка в една от камерите на сърцето и така то работи на 75 % от капацитета си. От този човек, пред когото не се очертава каквото и да е светло бъдеще се ражда един от най-известните маратонци нашето време.
През една съвсем обикновенна вечер изпълена с понички и газирани напитки пред телевизора, Гогинс вижда реклама на "Адската седмица" - изпитателния лагер на морските тюлени. След това започва ходене по мъките свързано с физическото изтезание на "Адската седмица", която преминава три пъти. Завърша като морски тюлен и по-късно става част от Военно Морските Сили на САЩ. Гогинс има фобия от вода и работи толкова силно по тази фобия, че става инструктор по гмуркане в армията за определен период. През 2005, тежащ 140 килограма с благотворителна цел се записва в ултрамаратон, при който тряба да избяга 100 мили за 24 часа. На седемдесетта миля, тюленът почти губи съзнание, тялото му е напълно изтощено като не успява да контролира дори елементарните си човешки нужди. Това би отказало всеки друг, но не и Гогинс. Той завършва ултрамаратона и се класира за следващия етап - Badwater 135. През годините на тичане маратонецът има редица травми като при една от тях се налага да превръзва глезена си и мускулатурата около него с гумен бандаж. Гогинс е световен рекордьор по набирания на лост с над 4000 набирания за 17 часа. Той е едва третия атлет в историята, който е успял да постигне това.
Това, което ме впечатлява при Гогинс е не постиженията, които има, а старта в живота му. Смазан, отритнат от обществото, малтретиран от баща си, с невероятно ниско самочувствие този човек е постигнал неща, които малко са постигали или ще постигнат някога.
Да се оплаквам от минималните пречки, които имам в живота си, да обвинявам миналото, да търся сянка, под която да се скрия след като знам историята на тези двама мъже би било най-висшата форма на страхливост от моя страна. Имам един единствен въпрос, който си задавам всеки ден - Какво е моето оправдание ?
БОЕЦЪТ
Всички сме чували за Тайсън, Конър Макгрегър, Кличко, Джошуа and my all time favorite Али. Ако не си вманиечен фен на бойните спортове едва ли познаваш кариерата на Доминик Круз. Роден през 1985 Круз се състезава в категория петел на смесените бойни изкуства и държи титлата два пъти. Характерно за него е нестандартния бой в стойка, бързината на движение и церебралния подход към мачовете. Забележителното при Круз е, че претърпява толкова контузии колкото нито един друг боец в към настоящия момент. През 2012 къса предни коленни връзки на левия крак при тренировка, а през 2014 подбедрен мускул и предни коленни връски на другия крак. За сравнение след такива инциденти повечето хора никога не успяват да се движат по начина, по който са го правили преди травмата. През 2016 Круз се връща в клетката и печели титлата срещу един от най-добрите бойци в историята на категория петел. Ще кажете какво толкова, имал е няколко контузии, възстановил се е и се е завърнал. И други са го правили. Това, че други са го правили не омаловажава факта, че този млад човек се е будил всеки ден, правил е необходимите възстановителни процедури, следвал е определен режим на хранене и в даден момент от време е започнал е подготовка за предстоящия му мач. Подготовката се изразява в дълги, ежедневни тренировки, в които те удрят, ритат, мятат на тепиха, задушават, при които поддържаш определено кардио ниво с тичане, каране на колело, вдигаш тежести и като цяло подлагаш тялото си на мъчение. Този човек е имал досаттъчно причини да се откаже от мечтите и целите си, които отново се изразяват в това да влезеш в клетка, в която се изправяш срещу равностоен на теб противник, който е готов да разглоби главата и всяка друга част от тялото ти, пред милиони хора, които критикуват всяко твое движение. Освен всичко това Круз работи като спортен коментатор, което отнема значителна част от времето му. Този човек е станал шампион в категорията си за втори път на 31 години след нечовешки контузии в спорт, който изисква огромна физическа подготвка, сила на психиката и духа, гъвкавост и издръжливост. Какво е твоето оправдание ?
МАРАТОНЕЦЪТ
Може да се каже, че през последената година огромна част от промяната в мисленето ми и прекратяването на какъвто и да е вид мрънкане, оплакване и хленчене се дължи на един забележителен човек на име Дейвид Гогинс. Гогинс е роден през 1975 и е израстнал с баща алкохолик и сутеньор, който го малтретира. През тинейджърските си години е единственият чернокож младеж в училището си в щата Индиана. Подложен е на брутален расизъм и сегргация в следствие, на което се сформира като човек с ниско самочувствие и подтисната психика. След завършване на гимназия развива "кариера" на унищожител на хлебарки и плъхове, поддържа тегло от 140 килограма и смята, че е пълен провал оправдал очакванията на всички. Наред с това страда от астма и сърдечно заболяване, при което има дупка в една от камерите на сърцето и така то работи на 75 % от капацитета си. От този човек, пред когото не се очертава каквото и да е светло бъдеще се ражда един от най-известните маратонци нашето време.
През една съвсем обикновенна вечер изпълена с понички и газирани напитки пред телевизора, Гогинс вижда реклама на "Адската седмица" - изпитателния лагер на морските тюлени. След това започва ходене по мъките свързано с физическото изтезание на "Адската седмица", която преминава три пъти. Завърша като морски тюлен и по-късно става част от Военно Морските Сили на САЩ. Гогинс има фобия от вода и работи толкова силно по тази фобия, че става инструктор по гмуркане в армията за определен период. През 2005, тежащ 140 килограма с благотворителна цел се записва в ултрамаратон, при който тряба да избяга 100 мили за 24 часа. На седемдесетта миля, тюленът почти губи съзнание, тялото му е напълно изтощено като не успява да контролира дори елементарните си човешки нужди. Това би отказало всеки друг, но не и Гогинс. Той завършва ултрамаратона и се класира за следващия етап - Badwater 135. През годините на тичане маратонецът има редица травми като при една от тях се налага да превръзва глезена си и мускулатурата около него с гумен бандаж. Гогинс е световен рекордьор по набирания на лост с над 4000 набирания за 17 часа. Той е едва третия атлет в историята, който е успял да постигне това.
Това, което ме впечатлява при Гогинс е не постиженията, които има, а старта в живота му. Смазан, отритнат от обществото, малтретиран от баща си, с невероятно ниско самочувствие този човек е постигнал неща, които малко са постигали или ще постигнат някога.
Да се оплаквам от минималните пречки, които имам в живота си, да обвинявам миналото, да търся сянка, под която да се скрия след като знам историята на тези двама мъже би било най-висшата форма на страхливост от моя страна. Имам един единствен въпрос, който си задавам всеки ден - Какво е моето оправдание ?
