Живота ни е път към връх, от който връщане назад няма.

Има толкова много метафори за живота, че дори не мога да си представя колко време ще е необходимо да цитирам всички. Тук не говорим дори за цитатите на мислители, вдъхновяващи речи, истории, есета, басни, всякакъв вид художествена литература и прочие.  За себе съм опростил нещата като съм направил аналогия между живота и нещо, което обичам – планината. Следвайки тази концепция съм създал в съзнанието си процес, чрез който не съжалявам за нищо от миналото, не сантименталнича по отминали събития, полагам усилие да не хленча за нищо от настоящето и гледам към бъдещето с хъс и желание за победа. На кратко в следващите редове.

• Планината не ти е длъжна за нищо. Никой не ти е длъжен за нищо.

​На първо място трябва да осъзнаем, че планината не я интересува по никакъв начин твоето съществуване. Тя е била там милиони години преди ти да се появиш и ще бъде там милиони години след като си отидеш. На планината не ѝ прави впечатление дали си гладен, жаден, изморен, самотен, унил, весел, щастлив, усмихнат, здрав или мотивиран. Единствено за теб тези усещания имат значение. Именно това е ситуацията в живота ни. Света, на който сме се появили го е имало и ще го има след като си отидем. Той не ни е длъжен за нищо. От първите цивилизации до този момент на земното кълбо са живели 115 милиарда човека. Всеки е имал своя собствен път, който е трябвало да извърви. Планината не ти е длъжна за нищо. Осъзнай го, приеми го и никога не очаквай да получиш нещо или да избегнеш друго само защото си го пожелаваш. Не се осланяй на концепцията, че планината е несправедлива. Тя ти предоставя пътеки, препятствия, водни каскади, заслони, долини и зъбери. Ти трябва да намериш начин да преминеш през всички тях, да се поучиш от всяка своя стъпка, да станеш по-силен, по-издръжлив и разумен. Ако не го направиш всяко следващо препятствие ще бъде все по-трудно и все по-трудно. Затова няма да е виновна планината, а ти самия.

• Разчитай само на себе си докато си там. Помагай, но не очаквай да ти помагат.

По пътя си нагоре ще срещаш различни спътници. Половинката ти, децата ти, родителите , роднините ти и приятелите ти ще са най-близките ти спътници. Помагай им, грижи се за тях. Намери човек, който ще бъде до теб в най-трудните ти моменти – в бурята, във вятъра, който ще ти подаде ръка и ще посрещне изгрева с теб. Създай и отгледай деца, научи ги да се справят сами в планината, да се катерят устремени към върха и да помагат. Научи ги да не очакват помощ от другите, но ако срещнат такава да са благодарни и щастливи, защото не всеки я среща. Помагай и винаги бъди до най-близкия ти спътник, но не го носи на гърба си от началото до края на вашия общ път. Не позволявай и той да те носи. По този начин не си помагате, а точно обратното. Запомни, че не винаги ще те има и ако пътищата ви се разделят или твоят път приключи, половинката ти ще трябва да се справя с планината сама. Дръж се отговорно към хората около теб и най-вече към самия теб.

• Връщане назад няма.

​Ако позволиш на миналото независимо дали е добро или лошо да забавя твоя път, то ти сам поставяш препятствия по пътя нагоре. Ако мислиш за миналите ти неуспехи, провали, страдания, за прекрасните моменти от миналото, за радостта и усмивките – ти не виждаш гледките около теб тук и сега. За жалост понякога гледките, които се разкриват пред теб в настоящето не са красиви колкото някои, които си съзрял в миналото. Това е част от пътя. Понякога има мъгла и дъжд, вятър и студ. Ако не присъстваш изцяло в настоящия момент, то няма как да положиш усилие по-бързо да преминеш през тези условия. Не пълни раницата си с камъните на миналото. Благодари за хубавите моменти и уроците от миналото и продължи своя път.
 
Независимо дали пътят ти ще приключи неочаквано или ще катериш до дълбока старост направи, така че след като се обърнеш назад да си кажеш – имах трудни и прекрасни моменти, помагах, отгледах и възпитах, бях честен, но най-вече дадох всичко от себе си да изкача върха и съм горд от себе си.
 
По-здрави и катерете,
Слави